МОТИВИ: Срещу подсъдимия Р.З.Г. *** е предявено обвинение по чл. 210 ал.1 т.2 във вр. с чл. 209 ал.1 от НК.

Против подсъдимия М.В.И. *** е предявено обвинение по чл. 211 във вр. с чл. 210 ал.1 т.2 във вр. с чл. 209 ал.1 във вр. с чл. 29 ал.1 б. Б от НК.

Против подсъдимия А.М.М. *** е предявено обвинение по чл. 211 във вр. с чл. 210 ал.1 т.2 във вр. с чл. 209 ал.1 във вр. с чл. 29 ал.1 б. А и Б от НК.

Против подсъдимия Г. *** е предявено обвинение по чл. 210 ал.1 т.2 във вр. с чл. 209 ал.1 от НК.

            В проведеното съдебно заседание представителят на РП Габрово поддържа обвинението.

            Разпитани в хода на досъдебното производство подсъдимите дават обяснения, не се признават за виновни.

            Разпитани в хода на съдебното следствие подсъдимите не се признават за виновни. 

Подсъдимият Р.З. дава кратки обяснения, приобщени са обясненията му дадени по реда на чл. 222 от НПК и тези дадени в присъствието на защитник в хода на ДП на осн. чл. 279 от НПК.

Подсъдимите А.М. и Г.М. дават обяснения.

Подсъдимият М.В. отказва да дава обяснения,  приобщени са на осн. чл. 279 от НПК обясненията му дадени в хода на досъдебното производство в присъствието на защитник.

Въз основа дадените и приобщени по предвидения от НПК ред обяснения от подсъдимите Р.Г., М.В., А.М., Г.М., съпоставени с показанията на свидетелите И.П.И. - дадени в хода на съдебното следствие и приобщените по реда на чл. 281 от НПК, И.П.Ц. - дадени в хода на съдебното следствие и приобщените по реда на чл. 281 от НПК,  Р.Т.Ш., К.И.Б., С.В.М., И.А.А., А.Г.А., Б.С.Г., Д.В.К., Г.Г. М., А.Г.А., заключението на съдебно оценъчната експертиза изготвена в хода на съдебното следствие,  Искова молба по гр.д. № 734/2015г. на РС Свищов, Решение № 9/09.01.2017г. и Определение от 13.09.2017г. по гр.д. № 734/15г. на РС Свищов, Решение по В.гр.д. № 935/2017г. на ОС В. Търново, Разпореждане по гр.д. № 337/2018г. на РС Свищов, три епикизри на името на подс. А.М., Справка от нотариус И.А., ведно с Договор за наем на имот № 2570/28.05.2015г., оттегляне на пълномощно –удостоверене  подпис №4595  удостоверено съдържание №4596 на Г. С., общ регистър – извлечение, справка от кметство село Алеково, общ. Свищов,  справка от регистъра при Кметство село Алеково за извършени нотариално удостоверявани подписи на Г.С., ведно с извлечение от регистър, справки за съдимост на подсъдимите,  справка от ОДМВР Габрвово , сектор „Пътна полиция”  от масивите на „АИС-КАТ Регистрация и собственици”, както и писмените материали съдържащи се в  ДП № 217/2016г. по описа на ОДМВР Габрово, писмени материали приобщени по предвидения от НПК ред и имащи значение за изясняване обстоятелствата по делото, както следва: Том 1 - нотариален акт № 106, том. втори, рег. № 6131, дело № 199/2015 г. на нотариус В.; разпечатки от нотариална камара; копие от пълномощно; копие на нотариален акт № 106, том. V, рег. № 6131, дело № 199 от 2015 г.; писмо с изх. № 66-00-10/26.01.2016 г. от Община Свищов, ведно с  приложените заверени копия на 7 броя удостоверения за данъчна оценка по чл.  264, ал.1 от ДОПК за данъчни оценки на недвижими имоти на Г.А.С., както и 7 броя заявления за издаването им, пълномощно, удостоверение за наследници на Величка Атанасова Симеонова, удостоверение от Районен съд - Свищов и 3 броя характеристики на имоти;  писмо от общинска служба по земеделие - Свищов до РУ - Свищов с изх.№ РД-05-36/29.01.2016 г., с приложени  заявления с №№ 792/08.09.2015 г. и 891/19.10.2015 г. за издаване на скици,  удостоверение за данъчна оценка, копие на пълномощно от 08.09.2015 г., удостоверение за наследници, квитанция за внесена сума от 08.09.2015 г.;  писмо с изх. № 3/20.01.2016 г. от нотариус И.А. *** с приложено заверено копие от извлечение от общия регистър относно извършени заверки и копие от фактура;  ТОМ 2 - писмо от нотариус С.В. с рег. № 352000-383/22.01.2016 г. до РУ на МВР - Свищов, ведно с приложените  - сметка/фактура от 08.09.2015 г. за платена нотариална такса; пълномощно от 08.09.2015 г. от Г.А.С.; молба от Р.З.Г. до нотариус С.В. от 11.09.2015 г.; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 14, том ІІІ, рег.№ 7597 дело 332 от 2009 г.; скица на поземлен имот Д№ 15-394407-10.09.2015 г.; удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал.1 от ДПК с изх. № Д0003421/10.09.2015 г. на името на Г.П.М.;  декларация от 11.09.2015 г. от Г.П.М.; декларация  за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал.8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност  от 11.09.2015 г. от Г.П.М.; декларация по чл. 264, ал.1 от ДОПК от 11.09.2015 г. от Г.П.М.; декларация по чл. 264, ал.1 от ДОПК от 08.09.2015 г. от Г.А.С.; декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност от 08.09.2015 г. от Г.А.С.; решение № Т10 за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на село Алеково от 08.09.1997 г. от Общинска служба по земеделие град Свищов, ведно със заверена скица на имот № 063006, удостоверение за данъчна оценка от 08.09.2015 г. и 2 броя платежни нареждания; заверена скица на имот № 095012, удостоверение за данъчна оценка на имота; заверена скица на имот №  130024 ведно с удостоверение за данъчна оценка на имота и вносна бележка от 11.09.2015 г.; молба  от 11.09.2015 г. от нотариус С.В. до Съдия по вписванията при Габровски районен съд, ведно с приложените - сметка/фактура от 11.09.2015 г. за нотариална такса, нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 106 том V, рег. № 6131 дело № 199 от 2015 г.;  писмо от 20.01.2016 г. от нотариус С.В. ***, ведно с  приложените копия на пълномощно от 08.09.2015 г. от Г.А.С. и квитанция за платена нотариална такса от 08.09.2015 г. и пощенски плик; писмо 26.02.2016 г. от Община Габрово до РУ на МВР - Свищов, ведно с приложените - удостоверение за наследници № 3509/08.09.2015 г., искане с вх. № АУ-03-08-2366/08.09.2015 г., приходен касов ордер № 22364/08.09.2015 г. и квитанция и пощенски плик;   писмо  с изх. № 275/16.03.2016 г. от Районен съд - Свищов до РУ на МВР - Свищов, ведно с приложените заверени копия на всички материали съдържащи се по гр. дело № 734/2015 г. на Районен съд - Свищов, заведено от Г.А.С.  - протокол за избор на съдия докладчик от 15.10.2015 г.; преводно нареждане за плащане на ДТ; искова молба от адв. Б.Г. - пълномощник на Г.А.С. против Г.П.М., ведно с приложените доказателства - пълномощно от 08.09.2015г.; нотариален акт за замяна на недвижими имоти  том 106, том ІІ, дело № 199/2015 г.; оттегляне на пълномощно от 09.09.2015 г.; решение № Т10/08.09.1997 г.; 3 броя скици на земеделски имоти; 3 броя удостоверения за данъчни оценки; пълномощно и договор за правна защита и съдействие; молба от адв. Б.Г. от 23.10.2015 г., ведно с искова молба; разпореждане от 26.10.2015 г.; списък на лицата с изготвени съобщения или уведомени за закрито заседание от 26.10.2015 г.;съобщение до Г.М. и разписка; отговор на искова молба от ответника Г.П.М. чрез адв. Пламен Кирилов Киров с вх. № 4927/03.12.2015 г.;  определение от 09.12.2015 г.; молба от ответника Г.М. чрез адв. Пламен Киров от 21.12.2015г., ведно с приложените - вносна бележка, договор за покупко-продажба на недвижим имот предварителен от 07.09.2015 г. и разписка от Г.А.С.; определение от 14.01.2016 г.; копия от пълномощно и договор за правна защита и съдействие и втори отрязък на съобщение до Г.П.М.; договор за покупка продажба на недвижим имот  предварителен от 07.09.2015 г. с продавач Г.С. и купувач Р.З.Г.; разписка от Г.А.С. за сумата от девет хиляди лева;  протокол от 01.02.2016 г.; бележка от ПОС устройство за внесен депозит за свидетели и справка от деловодство при РС - Свищов; списък на лицата, призовани по гр. дело 734/2015 г., насрочено за 23.03.2016 г. от 11,00 часа;  молба от адв. Б.Г. с вх. № 448/08.02.2016 г., ведно с вносна бележка за депозит за експертиза;  копия от призовки за свидетел и вещо лице; протокол за извършена комплексна експертиза от 16.02.2016 г. от вещото лице Младен Младенов;  писмо  с изх . № 17/07.04.2016 г. от Агенция по вписванията до РУ на МВР - Свищов, ведно с приложените 7 броя удостоверение за актуално състояние на лицето Р.З.Г. и пощенски плик;  писмо  с рег. № 352р-5644/05.04.2016 г. от РУ "Полиция" град Свищов до сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Габрово;   писмо с рег. № 264р-4587/12.04.2016 г. от ОД на МВР - Габрово до РУ "Полиция" - Свищов;  писмо с изх. № 159/11.04.2016 г. от Служба по вписванията, Имотен регистър - Габрово до РУ на МВР - Свищов, ведно с приложена 1 брой електронна разпечатка по партидата на лицето Г.П.М. и пощенски плик; писмо с изх. № 6858-1/14.04.2016 г. от ТД на НАП - Велико Търново, Офис Габрово до РУ на МВР - Свищов, ведно с приложените 2 броя справки за трудови договори на Р.З.Г. и на Г.П.М.; ТОМ 3 - писмо  с изх. № 1262/19.07.2016 г. от ТП "Държавно горско стопанство Габрово" до РУ на МВР – Свищов,характеристична справка от 13.07.2016 г. за лицето Г.П.М.,***; характеристична справка от 12.07.2016 г. за лицето Р.З.Г.,***;  характеристична справка от 12.07.2016 г. за лицето М.В.И.,***;  характеристична справка от 13.07.2016 г. на А.М.М.; справка в Централна база КАТ, изготвена от 17.02.2016 г.; свидетелство за регистрация част І; удостоверение за наследници с изх . № 3509/08.09.2015 г. от Община Габрово; договор за покупко-продажба на недвижим имот предварителен от 07.09.2015 г.;вносна бележка за сумата от 9000 лева от 11.09.2015 г.; ТОМ 4 - копие на вноска бележка от 11.09.2015 г. от "Райфайзенбанк"; копие на договор за покупко-продажба на недвижим имот предварителен от 07.09.2015 г.; копие на разписка от 07.09.2015 г. от Г.А.С.; копие на нотариален акт за замяна на недвижим имот № 106, том ІІ, рег. № 6131 дело № 199 от 2015 г.;копие на скица на поземлен имот № 5240/01.09.2009 г.; писмо с изх. № 3/20.01.2016 г. от нотариус И.А. ***; копие на справка от Нотариална камара за оттеглено пълномощно; копие на оттегляне на пълномощно съгласно чл. 38, ал.2 от ЗЗД; писмо  с изх. № 988/19.10.2016 г. от Районен съд - Свищов до ОД на МВР - Габрово, ведно с приложени заверени копия на: протокол 21.04.2016 г. по гр.дело № 734/2015 г. на РС - Свищов; протокол от 12.07.2016 г. по гр.дело № 734/2015 г. на РС - Свищов; молба с вх. № 3787/04.10.2016 г. от адв. Б.Г. като пълномощник на Г.С. по гр. дело № 734/2015 г. на РС - Свищов; протокол от 05.10.2016 г. по гр.дело № 734/2015 г. на РС - Свищов; съдебномедицинска експертиза на Г.А.С. от 29.09.2016 г.; съдебномедицинска експертиза от 03.10.2016 г. на Г.С., изготвена от д-р Г. Николов с приложение;  писмо с изх. № 132/13.03.2017 г. от "Стоун компютърс" АД до ОД на МВР - Габрово; писмо  с вх. № 264000-5018/21.03.2018 г. от "Райфайзенбанк България" ЕАД до ОД на МВР - Габрово;  

писмо с вх. № 264000-9793/08.06.2018 г. от "Райфайзенбанк България" ЕАД до ОД на МВР- Габрово с приложено копие на писмо  с изх. № 001-34457/02.05.2018 г. с приложено извлечение от движението на сметка с титуляр Р.З.Г. от дата 11.09.2015 г., ведно със заверени копия на документи, послужили като основание за извършване банковите операции - 2 страници, както и заверени копия на документи от клиентското досие - 3 страници; писмо с рег. № 3286р-8645/20.02.2018 г. от Главна дирекция "Национална полиция"  до ОД на МВР - Габрово, ведно с файл с данни от АИС "Пътна карта"; писмо с рег. № 3286р-4019/24.01.2018 г. от Главна дирекция "Национална полиция" до ОД на МВР - Габрово, ведно с приложение файл с данни от АИС "Пътна карта" за движение на МПС; писмо с изх. № РД-16-1180/24.08.2017 г. от Районен съд - Свищов до ОД на МВР - Габрово; справка за съдимост на А.М.М. от 16.11.2017 г.; справка за съдимост на М.В.И. от 16.11.2017 г.; справка за съдимост на Р.З.Г. от 17.10.2017 г.; справка за съдимост на Г.П.М. от 17.10.2018 г.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на Р.З.Г.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на А.М.М.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на М.В.И.;  декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на Г.П.М., съдът намери за установена следната фактическа обстановка:

            Г.А.С. заедно със своето  семейство е живял в гр. Габрово.  Напуснали са града преди години, като  С. ***. Притежавал недвижими имоти, намиращи се в землището на същото село, измежду които били и нива с площ 13,500 декара, нива с площ 9,998 декара и лозе с площ 1 декар. Нивите били обработвани от свидетеля И.И., след като С. му ги предоставил за ползване под наем. Г.С.  страдал от глаукома, поР. което зрението му било изключително слабо и не можел да възприема нормално околната среда. Освен това страдал и от много висока степен на слухова загуба, което му пречело  и комуникацията с него била затруднена.

  Свидетелката А.А., дъщерята на Г.А. Сименов, живее от години заедно със своя син Г. М.  постоянно в Швейцария.  При едно от последните си посещения в България извършила  продажба на апартамента си, находящ се в гр. Габрово. Сделката била изповядана от нотариус С.В.. Свидетелката А. използвала възможността и провела разговор с нотариус В., като му споделила, че баща й притежава земеделски земи, които желае да прехвърли на внука си, който носел същото име – Г.. Поинтересувала се какви са възможностите за изпълнение на желанието на баща й, като обяснила, че синът й е и швейцарски гражданин и в момента няма български документ за самоличност. Обяснила на нотариуса, къде живее баща й, както и къде се намират земите му. Нотариусът обяснил на свидетелката А., че след като синът й се снабди с български документ за самоличност, тогава при нотарус може да бъде извършено прехвърлянето на земите. При последното си идване  в България през месец август 2015г. обаче, свидетелят М., тъй като  не разполагал с много време, решил при следващо идване да се занимаят с  прехвърлянето на земите.

            В началото на месец септември 2015г. подсъдимият Г.М. научил за имотите на свидетеля Г.С..  Познавал се с подсъдимите Р.Г., А.М. и М.И.. Подсъдимият Г.М. се уговорил с подсъдимите Г., М. и И. срещу заплащане, да въведат свидетелят Г.С. в заблуждение, вследствие на което, С. да се разпореди с недвижимите си имот, с цел подсъдимият М. да придобие собствеността върху тях.

            На 07.09.2015г. подсъдимите Р.Г., М.И. и А.М. отишли с лек автомобил „Фиат Браво” с рег. № ЕВ 9883 АР в село Алеково, община Свищов и намерили къщата на свидетелят С.. Срещнали се с него и му казали, че ги израща внукът му Г., който живее в Швейцария, както и  че е поръчал, дядо му да тръгне с тях. Първоначално С. се възпротивил, не желаел да ходи никъде,  но го убедили, че внукът му настоява за това и че ще му се обади по телефона.

Докато разговаряли подсъдимите със Сименов, в това време покрай дома на Г.С. минал свидетелят И.Ц.,*** и  видял пред дома на С. паркиран автомобил с габровска регистрация. Тъй като регистрацията на автомобила била чужда за региона си си записал номера.

 Пострадалият  С. се доверил на подсъдимите  и  тръгнал заедно с тях,  качвайки се в  автомобила, управляван от подсъдимият Р.Г..***, където С. пренощувал. Докато бил заедно с тримата подсъдими,  му дали да говори по телефона, като го заблудили, че разговаря с внука си Г., който настоял, С. да подпише всички документи, които му дадат свързани със земите му.

            На следващия ден - 08.09.2015г.,  подсъдимите Г., И. и М., закарали с автомобил Г.С., пред кантората на нотариус С. ***, където отишъл и подсъдимия Г.М.. Малко по-късно свидетелката К.Б., която работела като помощник нотариус, излязла от кантората и влязла в автомобила при  С.. Въпреки, че нямал никакво намерение да продава или да се разпорежда по друг начин с имотите си, забуден от проведения разговор с лицето, което му се представило, като неговия внук Г., свидетелят С. положил пред св. Б. отпечатък от палеца си в пълномощно № 6015 от 08.09.2015г., с което упълномощавал подсъдимия Р.Г. да извършва всякакви разпоредителни сделки със следните имоти – нива с площ 20,000 декара, нива с площ 13,499 декара, нива с площ 9,998 декар и лозе с площ 1,000 декар, всички в землищено на село Алеково, община Свищов. След това свидетелката Б. заверила нотариално това пълномощно.

 Още същият ден  подсъдимите М. и Г., с автомобила с рег. № ЕВ 1324 ВА, управляван от М. откарали  Г.С.,***.  Въз основа на това упълномощаване подсъдимият М. и подсъдимия Р.Г. *** с необходимите документи за имотите на С., представляващи удостоверения за данъчна оценка, решение и скици, издадени от Общинска служба по земеделие гр. Свищов.

Малко по-късно свидетелят И.И. научил, че се продават имотите  на Г.С., който обработвал  и веднага се срещнал с него. Тогава Г.С. му заявил, че не продава имотите си и му обяснил  подробно какво се е случило с него. Свидетелят И. откарал Г.С. при свидетеля Б.Г. – адвокат, пред който С.  отново подробно разказал как е бил откаран от трима мъже с автомобил, предлогът под който бил откаран, че е подписал документи по настояване на лице, което се представило за внука му Г., както и че не имал намерение да упълномощава никой за продажба на имотите му. Същият ден, на 09.09.2015г. свидетелят Б.Г. откарал Г.С. в кантората на  свидетелката И.А. ***, където С. писмено оттеглил пълномощията, които били предоставени на подсъдимия Р.Г.  с горепосоченото пълномощно. Оттеглянето на пълномощното своевременно било отбелязано в система „Единство”, ползваща се за проверка от нотариусите при изповядване на сделки с пълномощни.

Въпреки това, на 11.09.2015г. от нотариус С. *** бил съставен Нотариален акт за замяна на недвижими имоти  № 106, съгласно който подсъдимият Р.Г., като пълномощник на свидетеля Г.А.С., прехвърля на подсъдимия Г.М. собствеността си върху три недвижими имота представляващи нива с площ 13,500 декара, нива с площ 9,998 декара и лозе с площ 1,000 декар, намиращи се в землището на село  Алеково, община Свищов. В замяна на това, подсъдимият Г.М. прехвърлил на подсъдимия Р.Г., като пълномощник на Г.А.С., собствеността си върху недвижим имот, намиращ се в землището на гр. Габрово и представляващ широколистна гора с площ 5 449 кв.м.  Съгласно клаузите на този договор подсъдимият М. внесъл по сметка на подсъдимия Р.Г. в клона на „Райфайзенбанк” в гр. Габрово сумата от 9 000 лева, като доплащане за разликата в цените на заменяните имоти. Няколко минути след това, подсъдимият Р.Г. изтеглил  внесената сума и я върнал на подсъдимия Г.М..

В началото на месец септември 2015г. свидетелят И.И.  се свързал по телефона със свидетелят Г.  М. в Швейцария и го уведомил за продажбата на земите на Г.С..

От извършената съдебно-оценъчна експертиза в хода на съдебното следствие, приета като пълна, компетентно изготвена и отговаряща на всички  относими към делото въпроси, се установява, че  стойността на процесните недвижими имоти, собственост на Г.А.С. е в размер на 20 088, 36лв.

Така установената фактическа обстановка е предмет на оспорване от подсъдимите.

Подсъдимият Р.Г. заявява, че визуално познава подсъдимите. С тях не е имал никакви разговори през 2015г. Никъде с никого не бил ходил. През месец септември 2015г. не бил ходил при нотариус.

Приобщени са обясненията дадени от подсъдимия Р.Г. по реда на чл. 222 от НПК ,както и тези дадени в присъствието на защитник пред орган на досъдебното производство.

В обясненията дадени по реда на чл. 222 от НПК подсъдимият Р.Г. заявява, че познава А.. Последният знаел, че подсъдимият бил професионален шофьор, а А. нямал книжка... А. ***, Свищовско. Това било преди около 3 години, дата не помни, но мисли, че било март или април месец.  Срещнали се и А. казал, дали могат да отидат до село Алеково с неговата кола. Колата била Фолксваген Голф, мръсно бяла на цват. Били трима човека- подсъдимия, А. и М.. А. му обяснил, че ще купуват някакви земи от някакъв старец. Подсъдимият не бил ходил, А. му казвал накъде да кара. Пристигнали в селото по светло.  Колата я спрял до къща, която се намирала в центъра на селото, подсъдимият останал в колата да пуши цигара, а А. и М. влезли в къщата и се забавили около половин час, след което от къщата излезли А., М. и дядото, който разбрал, че  се казва Г.. М. отишъл настрани от колата, подсъдимия пушел, а дядото бил до колата. А. влязъл в колата и започнал да разговаря по телефона.  От А. чул да казва на дядо Г. – ето сина ти или внука ти, не си спомня точно какво казал,  и му подал телефона. От мястото на което бил застанал подсъдимия виждал, че М. също говори по телефона. Дядо Г. разговарял за земи и гори, по-точно искал съгласие  от този, с който разговарял да ги продаде. Оттам отишли тримата и дядото в Свищов, в центъра, където е Общината. Там вадили някакви документи за земи и гори. Дядо Г. не е излизал от колата. А. и М. се върнали водели някаква жена  нотариус, жената носела документи и дядо Г. сложил отпечатък от пръста на тези документи.  Дядо Г. чувал много тежко. Жената му говорела, той викал- да, да  и сложил пръста си на документите.  Друго не се е случило в Свищов. Оттам тръгнали за Габрово, все още било светло. Карал бързо, тъй като трябвало да стигнат до нотариус в Габрово, само, че не го хванали. Завели дядо Г. до едно заведение зад Буря. Купили му храна, почерпили го с ракия и от заведението до завели в една къща, където да спи.  Подсъдимият не знае на кого е тази къща, но А. и М. останали да спят там с дядо Г.. Имало и някаква жена. Подсъдимият се прибрал с маршрутка.  Колата останала пред къщата, където останали да спят дядо Г., А. и М.. А. му се обадил на следващия ден около 09,00-10,00 часа. Отишли при нотариус В.. А. се обадил на Г.,  за когото мисли, че по фамилия е С.,  който е собственик на „Ч.” и  продава дърва. При  нотариуса отишли подсъдимия, дядо Г., М. и А.. Докарали дядо Г. с колата, която спряла точно пред нотариуса, те слезли, подсъдимият останал да пуши, а дядо Г. останал в колата. Подсъдимият отишъл сам пред кантората, не му били казали, защо трябва да отиде пред кантората на нотариуса. Казали му, че Г. Ч. ще дойде и че ще има някой лев и за него.  Г. от Ч. влязъл в кантората, подсъдимият го познавал от 5-6 години, тъй като купувал дърва от него.  Ходил и в заведението му. Г. му казал, че ще има някой лев и за него. Г. влязъл сам в кантората, където стоял повече от половин час, излязъл и казал -  че после ще му се обади, документите не са готови. От кантората излязла жена, секретарка, наместили пръста на дядото и той си поставил отпечатъка. Жената обяснила на дядо Г., че си продава земите и горите и дядото казал, че е съгласен. На 5-6 листа дядо Г.  си поставил отпечатък от палеца. Подсъдимият не знае кой е платил на нотариуса. Г. Ч. излязъл заедно с русата жена от кантората, дядо Г. не е излизал от колата. След като дядо Г. положил пръстовия отпечатък, Г. от Ч. не е влизал обратно в кантората. Дядо Г. го натоварили на джипа на Г. от Ч. и тръгнали нанякъде. На другия ден Г. от Ч. му се обадил по телефона и го извикал в една пицария на ъгъла до магазин ЦБА. Там говорили за подписване на някакви документи от името на дядо Г.. Тогава се разбрали, че подсъдимия ще подписва  при нотариуса за продажба на земите на дядо Г.. После не бил ходил до Свищов и до село Алеково. Подписът, върху предявените на подсъдимия искания с вх. № 3258, 3257,3256 от 08.09.2015г.   и почерка били негови. При нотариус В. докато били, Г. Ч. излязъл от кантората, носел някакви документи и в неговия джип подсъдимия ги попълнил и подписал. Дал  ги лично  на Г. Ч. и той ги взел. Ходил в Свищов втори път. Това било след като дядо г. поставил отпечатък върху документите при нотариус В. в Габрово. Два-три дни след това момент  за втори път ходили до Свищов. Били двамата с г. Ч. с неговия джип. Първият път, когато ходили до Свищов, Г. Ч. също бил, но пътувал с неговия джип. Докато подсъдимият, с А. и М. били до къщата на дядо Г. и се случило това което описал преди, Г. Ч. с неговия джип бил пред Кметството на селото, на около 300 метра от къщата на дядо Г.. Г. Ч. не говорел нищо, само плащал......Г. Ч. карал след тях с джипа, когато завели дядо Г. при нотариус в Свищов. ..... Г. Ч. му се обадил до 2-3 дни, след случая с дядо Г. и го звикал пред кантората на нотариус В.. Това било след като в дюнерджийницата до ЦБА му обяснил, каква ще е е ролята му пред нотариуса. Г. го чакал, но излязъл от „Райфайзенбанк”, казал, че всичко е точно. Подсъдимият е заявил, след предявяване на Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 106 от 11.09.2015г. на нотарус С.В., че името е написано  от него и той се е подписал.  Това било в деня, когато Г. го повикал пред кантората. В банката не бил влизал. Г. влязъл в банката и теглил парите. Подсъдимият бил отвън, Г. излязъл от банката, носел документ и подсъдимият го подписал. Като излязъл от банката, Г. му дал парите 170 лева. Г. взел някъде 21 000 лева от земите на дядо Г..  Затова му дал тези 170 лева. Г. влязъл в кантората след като му дал парите, подсъдимият също влязъл. Нотариусът му дал да подпише документ, като Г. Ч. му казал, че купува земите на дядо Г..  Подсъдимият се подписал, като пълномощник на дядо Г., че той си продава земите.  За никой от документите не е плащал  за издаването им.  Г. Ч. плащал.....Подсъдимият още като отишли в Свищов, разбрал, че А. и М. лъжат дядото. М. му казал, че ще направят далавера, но и че на дядо Г. ще дадат пари. Видял, че Г. Ч. в колата дава парите на дядо Г. пред кантората на нотариус В., в джипа си, след като дядо Г. бил поставил отпечатък от пръста си.

Приобщени са и обясненията дадени в присъствието на защитник пред орган на досъдебното производство. В тях подсъдимият уточнява, че не знае  колко е взел Г. Ч. от тази сделка. Видял, че като излязъл от банката, Г. държал пачка с пари, но точно колко са били не знае. Не знае  защо е записана сумата от 21 000 лева, вероятно цифрата е свързана с обвинението.    

След прочитането им, заяви, че не си спомня нищо.  Подсъдимият М. го познавал визуално, тъй като му карал дърва преди години, знае, че има заведение.  Съпругата на Г. ***, с нея не бил контактувал. Не бил ходил в Русе. Подсъдимият А.М. не го е ангажирал, като шофьор да ходи в Русе. Сумата от 21 хиляди лева не му говори нищо. В неговите ръце не е имало пълномощно от Г.С.. Признал, че подписа и имената в нотариалният акт, щом се е подписал са негови. Не може да каже, като какъв се е подписал в нотариалния акт. Май, че било за земи, не може да каже, кой е продал земите.

Подсъдимият М.И. отказва да даде обяснения. Приобщени са обясненията му дадени в присъствието на защитник пред орган на ДП на осн. чл. 279 от НПК.

В обясненията си същият заявява, че не е ходил в село Алеково, община Свищов и не знае къде се намира. Имал „Фиат Браво”, който купил от С.М. без да подписват договор.  Известно време след като го купил, го дал на подсъдимия Р.Г. на изплащане. Не знае кога е станало това – преди около две години. Р.Г. карал Фиата около две седмици. Тъй като не успял да плати уговорената цена му го върнал. След като си взел колата от Р. я дал на И. Г. от Дряново, като я заменил за ”БМВ” с монтанска регистрация. Не знае къде се намира тази кола. Р.Г. познавал от В.Й., Р. возел В., защото нямал книжка, а Р. има. Р. и А.М. се познавали....Р. никога не го бил возил. Подсъдимият тогава работел в БКС-то.... С А. и Р. ***, не е ходил там и с Г. Лотоса. Не познава човека, който се казва Г.А.С.. Никога не се е занимавал със сделки, свързани с този човек и с имотни сделки за гори и ниви изобщо. С Лотоса не е имал каквито и да било отношения. Работил е при брат му М. в гората. Дори и сега, след като излязъл от затвора пак при него работел... Когато получил призовка за свидетел в Свищов по дело, говорил с А.. Той също получил призовка. Когато говорил с А., той не му казал нищо във връзка с това дело, не му е споделял за какво става въпрос.

След прочитане на обяснения, подсъдимият М.И. заяви, че държи на заявеното, не желае да отговаря на въпроси.

 Подсъдимият А.М. дава обяснения, в които заявява, че през 2015г. пътувал с подсъдимия Р.Г. с престой между 40-50 минути в Русе и тръгнали обратно в посока към Габрово през Велико Търново.  Преди Велико Търново отишли в село Алеково. Р. познавал от години, тъй като преди 2-3 години бил шофьор на В.Й. и оттам се познавали. За въпросното пътуване, поискал от Р., който и тогава бил шофьор на Йонков, да го закала до Русе с престой 40-50 минути. През това време го оставил на пиацата, тъй като подсъдимият имал среща с жена  на име Надежда Вътова, която на следващия ден заминавала за чужбина. Срещата протекла за 30-35 минути, след което подсъдимия се върнал там където бил оставил Р. с колата. Р. управлявал автомобил син на цвят, малка кола, която била на М.И., племенник на подсъдимия и подсъдимият вземал коли от М. преди това...Тръгнали обратно за Габрово. Бил казал на Р., че ще му плати 30 лева за това, че го  кара до Русе и обратно.  В обратната посока, Р. казал, че ще се отбият по магистралата вдясно, в някакво село. Подсъдимият не познавал това село, никога преди не бил ходил там.  Не познавал никой от това село. Чул в обясненията, че били ходили четирима човека там, подсъдимият заявява, че не присъствал с тези хора. Като се отбили в селото, Р. спрял до една къща, казал, че там има познат. Излязъл от колата, влязъл в къщата, подсъдимият не знае с кого Р.  е разговарял там, тъй като останал в колата. Някъде след около 10 минути Р. се върнал с един възрастен човек, за когото казал, че се познават... След като влезе в колата възстрастния човек седнал на предната седалка. Тръгнали към Габрово. Р. и възрастният човек разговаряли. Подсъдимият през повечето време разговарял по телефона с жената с която се срещнал в Русе. В разговора на двамата чул, че говорят за близки на възрастния човек, за него самия, за някакъв син или внук, за жена, която живеела в Габрово...След като пристигнали вече в Габрово, Р.  закарал подсъдимия до дома му на улица „*******” № 55. Дал 30 лева на Р.. Не знае къде са отишли възрастния човек и Р.. Подсъдимият не е присъствал пред нито един  нотариус, където и да било.  Не е присъствал пред нито една кантора нито в Свищов, нито в Габрово. .. Това се е случило през 2015г. не помни месец. Били само двамата с Р.. Лично познавал Г.М., много хора от ромски произход работели при него, занимавал се с дърва, въглища, от 7-8 години го познавал. Подсъдимият не бил работил при него, синът му работел, като дърворезач.  Подсъдимият не бил говорил с Г.М., не бил ходил никъде с него. Не е имало случай Г.М. да му плаща за някаква услуга... На отиване към Русе бил заедно с Р.Г., а на връщане били заедно с възрастния човек. Това което бил забелязал е, че си говорят на висок тон, явно човекът не чувал. Забелязал, че човекът не е добре с очите, защото като се качвал в колата се спъвал на прага, а можело и от възрастта да е. След като се качили от село Алеково, не са спирали никъде, минали през Велико Търново и дошли в Габрово, където Р. го оставил пред дома му.

Подсъдимият Г.М. дава обяснения, в които заявява, че  от 15-17 години дейността му е да купува стари къщи, да ги реставрира и да ги продава, също така да купува земеделски земи....Към онзи момент  на къщата си имал табела „изкупувам земи и гори”. Р.З.Г. не бил идвал в „Ч.”, а в „Рачо Ковача”, като клиент. И там имало табела, че изкупува земи и гори. Бил отворил офис към 2014-2015г. на кръговото до Консултативна поликлиника, на улица „Брянска”. Р.Г. дошъл и му предложил земите. Като дата не може да си спомни. Един ден дошъл Р. и му казал имена, казал му селото. Имало сайт, в който можело да се проверяла селото или по имена. Р. му казал имената на Г., имената на жена му, която не  помни как се казва.  Подсъдимият ги проверил в сайта, видял, че са работещи, че са съществуващи, проверил, че има аренден договор за 4-5 години. Р., като дошъл му казал, че тези земи се продават, с жената на собственика били съседи, познавали се от града. Р. му ги предложил. Подсъдимият му предложил цена каквато за него самия е изгодна. Към момента му предложил 9 000 лева и една гора в Габрово, Р.  искал малко повече, но му казал, че няма такава сума. Предложил му гора 5- 6 декара. Р. му казал, че има пълномощно от човека. Показал пълномощното, показал предварителен договор, декларациите към пълномощното. Подсъдимият проверил нещата и закупил земите. Превел парите по банков път в банката срещу театъра, „Райфайзенбанк” до кантора на нотариус С.В.. Отишли при нотариус В., подписали документите, били двамата с Р.. Всички казвали, че пълномощното било оттеглено. Нотариуса бил длъжен да провери пълномощното. В сайта „Единство” всички нотариуси  трябвало да проверяват има ли го пълномощното, дали е валидно и ако към този момент нотариуса бил проверил това нещо, нямало да има такива главоболия, да му висят едни пари, нито земи има, нито пари има...... Когато Р. му казал, че се продават земите на Г.А.  подсъдимия не бил ходил в селото. Не в същия ден, когато му предложил земите ходили при нотариуса, минали ден, два.  Превел парите на банковата сметка на Р.. Не може да каже дали тези пари са изтеглени впоследствие. Познава другите подсъдими. М. работел при брат му, с А. нямал отношения. Не е имал парични отношения. С М. няма отношения.  Към онзи момент управлявал автомобил „Фолксваген Туарег” черен на цвят, номера е 1324, буквите не помни. Към онзи момент автомобила, мисли, че е бил негова собственост, сега не е. Малко преди сделката ходил до Свищов да огледа, да види земите. Р., кога е дошъл при него, не може да каже. Докато проверявал на място, отишъл да види земите, отишъл да поразпита, срещнал се с директора на Земеделието в Свищов, питал кои купуват земи в Свищов, препратили го към И. Събев, 40 000 декара обработвал. Не се е срещал с Г.С., масовата практика в България била всеки да работи на пълномощно, не го интересувал собственика, разбрал се бил с Р.... Всеки да си вземел комисионната. По това време се занимавал с изкупуване на земи и гори, работел с различни нотариуси, в цяла България бил ходил.. Сумата от 21 000 лева не му говорела нищо..... Сумата от 9 000 лева по банков път я предал на Р.. Тази сума 21 000 лева приличала на сумата по експертизата. За това, че Р. го е намесил  него и другите подсъдими нямал обяснение. Румун бил дал четири различни обяснения.  Подсъдимият никога не бил имал джип „Паджеро”  с число 57 в номера... Винаги на всички хора е плащал всички договорени суми.

По делото е безспорно, че с пълномощно от 08.09.2015г. с упълномощител Г.А.С. е извършена разпоредителна сделка с процесните  недвижими  имоти. 

Спори се относно това,  в резултат измамливи действия на подсъдимите Р.Г., А.М., М.И. и Г.М. ли е подписано пълномощното, въз основа на което впоследствие е извършена разпоредителната сделка.

            Обясненията дадени от  подсъдимите Р.Г., А.М., М.И. и Г.М. се противопоставят едни на други, сочат на различни, взаимно изключващи се обстоятелства, като на преден план изпъква стремежът им за прикриване на действията им.

 Обясненията на подсъдимия Р.Г. дадени по реда на чл. 222 от НПК макар и с известни моменти на противоречие и обърканост в тях, в своето основно съдържание разкриват важни и относими към предмета на доказване детайли, които съпоставени с останалият доказателствен материал, сочат на достоверност.

Основно сведения относно начина и причината за подписване, изпълнено чрез полагане на пръсов отпечатък, на пълномощното от 08.09.2015г. с право на подсъдимия Р.З.Г.  да се  разпорежда с недвижимите имоти описани в него,  би следвало да се черпят от показанията на пострадалия Г.С.. В настоящото производство това не бе възможно, поР. влошено здравословно състояние на пострадалия към момента на разглеждане на съдебното производство, препятстващо личното му участие и непосредственото му изслушване от съдебния състав, както и поР. липсата на съгласие, необходимо  за приобщаване  на неговите показания по реда на чл. 281 от НПК,  дадени пред орган на досъдебното производство.

Тази празнина бе попълнена посредством събраните  писмени и гласни доказателства по делото.

Цялата последователност на събитията, в тяхната пълнота и специфична особеност, подробно се проследява и изяснява в показанията на разпитаните по делото свидетели – А.А., Г. М., И.И., И.Ц., Б.Г., И.А., А.А., Д.В.. Посочените свидетели детайлно изясняват състоянието  в което се е намирал пострадалия С. към 2015г., начинът му на живот, факта, че макар и с известни затруднения поР. влошените зрение и слух, сам се е грижил  за себе си, не е имало нужда от лице, което да му помага в ежедневието, сам се е грижел за своите работи,  управлявал е  притежаваните от него имоти, подписвал е договори за аренда, подписвал е пълномощни, тогова когато това се е налагало, като за целта, заверки са били извършвани в Кметството в село Алеково, като лично е търсел за това свидетеля В., кмет на селото. От показанията на свидетелите А., М., И. и А. подробно се изяснява, че пострадалият С. не е възнамерявал да продава  притежаваните от него земеделските земи, а единственото му желание било тези земи да станат притежание на неговия внук Г. М., като се обсъждали този въпрос семейно при гостуването  в България на свидетелите А. и М., без да е било взето някакво окончателно решение. В пълнота се изясняват обстоятелствата свързани с подписването на пълномощното на 08.09.2015г., като хронологично се проследят събитията и се възпроизвеждат преките и непосредствени възприятия на свидетелите, при проведените разговори с пострадалия С. след подписването на пълномощното. В показанията си свидетелите А., И., Г., М., А. подробно предават заявеното им от страна на пострадалия, даденото им от него пълно описание на случилото се, броят на лицата, които са го отвели от дома му, предлогът под който са го отвели, проведеният разговор с лицето, представило се като внука му и факта на подписване на някакви документи. Свидетелите изясняват състоянието в което се е намирал пострадалия, след като е узнал, какво всъщност е подписал, изрично заявеното нежелание за разпореждане с притежаваните от него земеделски земи, както и предприетите от него действия с цел предотвратяване настъпването на неблагоприятни последици, които като краен резултат все пак са настъпили. Свидетелят Ц. лично е възприел и автомобилът паркиран пред дома на пострадалия, в деня преди отвеждането му в Габрово за подписване на пълномощното, записвайки си регистрационният му номер.

Показанията на свидетелите са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, взаимно се допълват и изцяло кореспондират със събраните писмени доказателства. Същите описват единна и непротиворечива картина на случилото се. Показанията на свидетелката Б. свързани със самото полагане на отпечатък от палеца върху пълномощното и заявените от нея обстоятелства свързани с извършването на самото действие не внасят колебание и промяна, не внасят различни обстоятелства. 

Обстоятелството, че пострадалият желае притежаваните от него земеделски земи да останат за неговия внук е станало известно след проведеният разговор на свидетелката А. с нотариус В.  и това е е било използвано умело от подсъдимите Г., М., И. и М..

За намеренията на подсъдимите се съди по тяхното поведение. Предприети са предварително планирани действия от  четиримата подсъдими по създаване на невярна представа у пострадалия за действителното състояние на нещата, като  подсъдимите Г., М. *** и са се представили на С., внушавайки му, че внукът му ги изпраща и настоява да тръгне с тях и да подпише документи за земите.

Цялата верига от действия на подсъдимите е последователна и  съзнателно насочена към създаването на невярната  представа у пострадалия С. във връзка с изготвянето на пълномощното от 08.09.2015г.  Физическото състояние, в което се е намирал С. изключително е улеснило подсъдимите в изпълнението на  замисъла им. Като част от осъществяване на този замисъл е и отвеждането на пострадалия в гр. Габрово, осуетявайки по този начин всякаква възможност той да влезе в контакт с близки или съседи и да разкрие действителните намерения на подсъдимите.

  Обратно,  липсва каквото и да била причина и  логично обяснение,  в случай, че пострадалият действително е желаел продажба на земите си, кое е наложило  изготвяне на пълномощно и предоставянето на права за продажбата им на напълно непознато за него лице и с което няма никаква връзка, след като няма причина да не участва лично в сделката, както и изготвянето  на пълномощното в гр. Габрово, след като това  е можело  да стане и в село Алеково или в град Свищов.

Всъщност подписването на пълномощното в населено място, различно от това, в което живее пострадалия е част от изпълнението на замисъла им,  и осуетява възможността пострадалия да се досети за истинските им намерения и да се противопостави на извършването на този акт, тъй като пострадалия се намира под влияние на подсъдимите и на техните манипулативни внушения и  няма възможност да прекъсне веригата от измамливите им действия. Подписването на пълномощно и осъществяването на последващата сделка именно, чрез пълномощно се явява все продължение и потвърждение на факта, за осъществените измамни действия от подсъдимите спрямо пострадалия.  Факта, че пострадалият действително не е имал намерение да отчуждава недвижимите си имоти, както и да изготвя пълномощно даващо право на друго лице да се разпорежда се имотите му, се потвърждава по недвусмислен начин от последвалото оттегляне на пълномощното.

Съпричастността и активността в престъпния акт на всеки един от  подсъдимите - Р.Г., А.М., М.И. и Г.М. безспорно се установява от събраните по делото доказателства.

Установено е по категоричен начин, че отвеждането на пострадалия в гр. Габрово е станало с автомобил, притежаван към този момент от подсъдимия М.И., както и че с автомобила са пътували тримата подсъдими Г., И. и М..  Пострадалият изрично е заявил, че  бил отведен от трима мъже, подсъдимият Р.Г. в обясненията си е посочил, че са били заедно с А.М. и М.И.. На установените факти не могат да се противопоставят обясненията на подсъдимия И., в които отрича участието си и заявява, че към този момент е бил продал автомобила си на на подсъдимия Г.. Така заявеното от подсъдимия И. не намира никакво потвърждение нито в обясненията дадени от подсъдимия Г., нито в събраните гласни доказателства относно собствеността на автомобила. Напротив от събраните по делото доказателства безспорно, че тримата именно подсъдими са отишли до село Алеково с автомобила, който към този момент е бил във владение на подсъдимия И., докарали са пострадалия С. в гр. Габрово и същият е останал да нощува в къща заедно с посъдимите М. и И.. Безспорно е установено е, че след подписването на пълномощното от страна на пострадалия, още същият ден подсъдимите М. и Г. са го върнали обратно, а те двамата са се снабдили с необходимите им документи за изповядване на сделката.

От всички събрани по делото доказателства, от съпоставянето на показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимите се налага еднозначния извод, че е налице измама, тъй като  измамливите действия на подсъдимите  са повлияли на волята на пострадалия, поставяйки го така, че да извърши действия, които му причиняват имотна вреда и които не би извършил без заблуждението, в което е въведен. Пострадалият С. методично и последователно е заблуждаван от подсъдимите относно истинските им намерения, което е довело и до постигане на  преследваната от тях цел - имотна облага.

Факта на извършено нарушение при изповядване на сделката от страна на нотариуса, не променя извода за осъществено престъпление от страна на четиримата подсъдими, нито дава отражение на наказателната им отговорност.

Системата от всички доказателства събрани по делото и относими към предмета на доказване, от които се черпят сведения за фактите установяващи чрез тях - авторството на деянието,  води до постигането на единствения възможен извод, а именно, че подсъдимите Р.Г., А.М., М.И. и Г.М. са извършители на деянието в които са обвинени.  

            При така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият състав на съда намира, че подсъдимия Р.З.Г.   е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.210 ал.1 т.2 във вр. с чл. 209 ал.1 от НК, като за времето от 07.09.2015г. до 11.09.2015г. в село Алеково, общ. Свищов и в гр. Габрово, след предварителен сговор с Г.П.М., А.М.М. и М.В.И. ***, с цел да набави за себе си и за Г.П.М. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Г.А.С. ***, че неговият внук, живущ в Швейцария, настоява да се извършат разпоредителни действия със собствените му земеделски земи и с това му причинил имотна вреда в размер на 20 088, 36 лева.

            От обективна страна, подсъдимият е установил контакт с пострадалия, като го мотивирал към разпореждане с имущество, предхождано от действия по създаване у него  на неверни представи за действителността по повод това разпореждане. Тези представи са формирани, както с поведение, насочено към пряко изграждане у пострадалия на невярно възприемане на действителността, така и с действия по поддържането на тези вече създадени у него неверни представи.  Чрез въздействие върху представите на измаменото лице, подсъдимия  цели набавяне на облага,  в резултат на причиняване на имотна вреда.  Подсъдимият последователно и умело сугестира пострадалия от престъплението създавайки невярната представа, че внукът му желае да подпише документите свързани със собствените му земеделски земи. Инкриминираното поведение е довело до формирани неистинни представи за действителността у Г.С.  и го е мотивирало да извърши акт на юридическо разпореждане.

Установена е безспорно и съпричастността към престъпния акт на подсъдимите М., И. и М.. При общност на умисъла, действайки в сговор, чрез взаимно свързани действия четиримата подсъдими са създали заблуждение у пострадалия, създавайки неверни представи у него и по този начин  са го мотивирали да извърши акт на имуществено разпореждане. Наличието на предварителна уговорка за извършване на деянието се установява от синхрона в действията им, като всеки от тях е изпълнил ролята си. При пълния синхрон в думите и действията им се налага категоричния  извод, че предварително са се сговорили, като добре са обмислили и обсъдили ролите си. Съзнанието на всеки от дейците при условията на предварителен сговор, който е възможен само при съизвършителство, че извършва отделен елемент от изпълнението на деянието, го прави отговорен и за осъщественото само от другия съучастник в общото изпълнение на деянието.

За съставомерността на деянието е напълно достатъчно деецът да цели имотна облага, независимо дали тя обективно е била постигната, а престъплението е довършено с настъпване на имотната вреда за пострадалия.

От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл. Подсъдимият  е съзнавал общественоопасните последици и пряко е целял тяхното настъпване. Подсъдимият умишлено е въвел в заблуждение пострадалия Г.А.С., от който се стреми да получи облага за себе си и за подсъдимия М. като в резултат именно на тези негови действия, пострадалият е мотивиран да извърши имущественото разпореждане.  Налице е користната цел

При определяне вида и размер на наказанието съдът отчете смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, мотивите и подбудите за извършване на деянието, степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички други обстоятелства имащи значение за определяне на наказанието и наложи наказание в размер на ДВЕ  ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Смекчаващи вината обстоятелства – дадени обяснения, с които съдейства за разкриване на обективната истина.

Отегчаващи вината обстоятелства – висока стойност на причинената имуществена вреда.

Степента на обществена опасност на подсъдимия, като деец е завишена предвид усложнената престъпната дейност и комбинативността проявена при извършването на престъплението.

Степента на обществена опасност на деянието е изключително висока - това следва от самият вид на престъплението, същото е силно разпространено, като характерното в случая е, че е засегнат  възрастен човек, страдащ от загуба във висока степен на зрението и слуха, който поР. състоянието си е изключително уязвим и е лесна жертва на престъплението, лесно податлив на манипулации и в този смисъл по-лесно контролируем и в много малка степен би могъл защити своите права и интереси. С престъплението се засягат обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване правото на собственост и гарантираното от закона право на разпореждане с имущество. За високата степен на обществена опасност на деянието следва да се отчете размера на причинената имотна вреда на пострадалия от престъплението.

За престъплението в извършването на което подсъдимият е  признат за виновен се предвижда наказание от една до осем години лишаване от свобода.

След извършеният анализ на всички обстоятелства имащи значение за определяне размера на наказанието, отчитайки ролята на подсъдимия в извършването на деянието,  моралната укоримост на извършеното, приносът му за изясняване на обективната истина по делото,съдът счете, че следва да бъде определено наказание над минималния размер предвиден за това престъпление.

Имайки предвид изложеното, съдът счете, че наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ е съответно на извършеното, отговарящо на степента на обществена опасност на деянието и дееца.

Предвид това, че подсъдимият  неосъждан /реабилитиран/, наложеното наказание е под три години лишаване от свобода, както и че за постигане целите на наказанието не е наложително ефективното изтърпяване на наказанието, съдът счете, че са налице основанията за приложение разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК.

При определяне размера на изпитателния срок съдът отчете отново посочените по-горе обстоятелства имащи значение за определяне размера на наказанието и счете че следва да бъде определен изпитателен срок в максималният му размер.

            Съобразно изложеното, съдът на основание чл. 66 ал.1 от НК отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила

            Така определеното по вид, размер и начин на изтърпяване наказание съдът счита за справедливо, както и че с него ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.

Предвид приетата оценъчна експертиза и  дадената в нея стойност на процесните недвижими имоти, съдът ПРИЗНА подсъдимия Р.З.Г. за НЕВИНЕН при описаните по-горе време, място и условия да е да е причинил на Г.А.С.  имотна вреда над 20 088, 36 лева до размер на 21 755,70 лв.,  поР. което го ОПРАВДАВА  в тази част от  предявеното му обвинение по чл. 210 ал.1 т.2 във вр. с чл. 209 ал.1 от НК.

При така уставеното от фактическа страна от правна страна настоящият състав на съда намира, че подсъдимият М.В.И. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 211 във вр. с чл. 210 ал.1 т.2 във вр. с чл. 209 ал.1 във вр. с чл. 29 ал.1 б. от НК, като за времето от 07.09.2015г. до 11.09.2015г. в село Алеково, общ. Свищов и в гр. Габрово, при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с Г.П.М., А.М.М. и Р.З.Г. ***, с цел да набави за себе си и за Г.П.М. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Г.А.С. ***, че неговият внук, живущ в Швейцария, настоява да се извършат разпоредителни действия със собствените му земеделски земи и с това му причинил имотна вреда в размер на 20 088, 36 лева.

От обективна страна, подсъдимият е установил контакт с пострадалия, като го мотивирал към разпореждане с имущество, предхождано от действия по създаване у него  на неверни представи за действителността по повод това разпореждане. Тези представи са формирани, както с поведение, насочено към пряко изграждане у пострадалия на невярно възприемане на действителността, така и с действия по поддържането на тези вече създадени у него неверни представи.  Чрез въздействие върху представите на измаменото лице, подсъдимия  цели набавяне на облага,  в резултат на причиняване на имотна вреда.  Подсъдимият последователно и умело сугестира пострадалия от престъплението създавайки невярната представа, че внукът му желае да подпише документите свързани със собствените му земеделски земи. Инкриминираното поведение е довело до формирани неистинни представи за действителността у Г.С.  и го е мотивирало да извърши акт на юридическо разпореждане.

Установена е безспорно и съпричастността към престъпния акт на подсъдимите Г., М. и М.. При общност на умисъла, действайки в сговор, чрез взаимно свързани действия четиримата подсъдими са създали заблуждение у пострадалия, създавайки неверни представи у него и по този начин  са го мотивирали да извърши акт на имуществено разпореждане. Наличието на предварителна уговорка за извършване на деянието се установява от синхрона в действията им, като всеки от тях е изпълнил ролята си. При пълния синхрон в думите и действията им се налага категоричния  извод, че предварително са се сговорили, като добре са обмислили и обсъдили ролите си. Съзнанието на всеки от дейците при условията на предварителен сговор, който е възможен само при съизвършителство, че извършва отделен елемент от изпълнението на деянието, го прави отговорен и за осъщественото само от другия съучастник в общото изпълнение на деянието.

За съставомерността на деянието е напълно достатъчно деецът да цели имотна облага, независимо дали тя обективно е била постигната, а престъплението е довършено с настъпване на имотната вреда за пострадалия.

От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл. Подсъдимият  е съзнавал общественоопасните последици и пряко е целял тяхното настъпване. Подсъдимият умишлено е въвел в заблуждение пострадалия Г.А.С., от който се стреми да получи облага за себе си и за подсъдимия М., като в резултат именно на тези негови действия, пострадалият е мотивиран да извърши имущественото разпореждане.  Налице е користната цел.

При определяне вида и размер на наказанието съдът отчете смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, мотивите и подбудите за извършване на деянието, степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички други обстоятелства имащи значение за определяне на наказанието и наложи наказание в размер на ЧЕТИРИ  ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Смекчаващи вината обстоятелства – няма.

Отегчаващи вината обстоятелства – предишни осъждания, извън тези взети предвид при определяне на правната квалификация на деянието, висока стойност на причинената имуществена вреда.

Степента на обществена опасност на подсъдимия, като деец е завишена предвид усложнената престъпната дейност и комбинативността проявена при извършването на престъплението.

Степента на обществена опасност на деянието е изключително висока - това следва от самият вид на престъплението, същото е силно разпространено, като характерното в случая е, че е засегнат  възрастен човек, страдащ от загуба във висока степен на зрението и слуха, който поР. състоянието си е изключително уязвим и е лесна жертва на престъплението, лесно податлив на манипулации и в този смисъл по-лесно контролируем и в много малка степен би могъл защити своите права и интереси. С престъплението се засягат обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване правото на собственост и гарантираното от закона право на разпореждане с имущество. За високата степен на обществена опасност на деянието следва да се отчете размера на причинената имотна вреда на пострадалия от престъплението.

За престъплението в извършването на което подсъдимият е  признат за виновен се предвижда наказание от три до десет години лишаване от свобода.

След извършеният анализ на всички обстоятелства имащи значение за определяне размера на наказанието, отчитайки ролята на подсъдимия в извършването на деянието, моралната укоримост на извършеното, съдът счете, че следва да бъде определено наказание над минималният размер предвиден за това престъпление.

Имайки предвид изложеното, съдът счете, че наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЧЕТИРИ ГОДИНИ е съответно на извършеното, отговарящо на степента на обществена опасност на деянието и дееца.

Предвид приетата оценъчна експертиза и  дадената в нея стойност на процесните недвижими имоти, съдът ПРИЗНА подсъдимия М.В.И. за НЕВИНЕН при описаните по-горе време, място и условия да е да е причинил на Г.А.С.  имотна вреда над 20 088, 36 лева до размер на 21 755,70 лв., поР. което го ОПРАВДАВА  в тази част от  предявеното му обвинение по чл. 211 във вр. с чл. 210 ал.1 т.2 във вр. с чл. 209 ал.1 във вр. с чл. 29 ал.1 б. Б от НК от НК.

Видно от приложената справка за съдимост по отношение на подсъдимия М.В.И. са налице влезли в сила присъди, както следва:

-                           С присъда по НОХД № 1030/2015г. на РС Габрово, влязла в законна сила на 19.09.2015г., на подсъдимия М.И. е наложено наказание пробация, със следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от една година и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. Деянието е извършено  на 30.08.2015г.

-                           С присъда по НОХД № 656/2016г. на РС Габрово, влязла в законна сила на 22.06.2016г., на подсъдимия М.И. е наложено наказание ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода при първоначален строг режим. Деянието е извършено на 04.12.2015г.

При така установените фактически обстоятелства е видно, че деянието по настоящата присъда и присъди по нохд № 1030/2015г. и по нохд № 656/2016г. и двете на  РС Габрово са извършени при условията на реална съвкупност,  преди да има влязла в сила присъда за което и да било от тях.

            Налице са условията предвидени от закона за определяне на едно общо наказание в размер на най-тежкото от тях, поР. което и на основание  чл. 25 ал.1 във вр. с чл. 23 ал.1 от НК определя на подсъдимия М.В.И., едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ по настоящата присъда и по присъди по НОХД № 1030/2015г. на РС Габрово, влязла в законна сила на 19.09.2015г.  и по НОХД № 656/2016г. на РС Габрово, влязла в законна сила на 22.06.2016г., в размер на най-тежкото от тях, а именно – ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Така определеното общо наказание подсъдимият И. следва  да изтърпи при първоначален СТРОГ режим, на основание чл. 57 ал.1 т.2 б. Б от ЗИНЗС.

            На осн. чл. 25 ал.2 от НК при изтърпяване на определеното общо наказание лишаване от свобода, съдът ПРИСПАДА изтърпяното наказание, по която и да е от присъдите, включени в групирането.

            При така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият състав на съда намира, че подсъдимият А.М.М. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 211 във вр. с чл. 210 ал.1 т.2 във вр. с чл. 209 ал.1 във вр. с чл. 29 ал.1 б. А и Б от НК, като за времето от 07.09.2015г. до 11.09.2015г. в село Алеково, общ. Свищов и в гр. Габрово, при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с Г.П.М., М.В.И. и Р.З.Г. ***, с цел да набави за себе си и за Г.П.М. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Г.А.С. ***, че неговият внук, живущ в Швейцария, настоява да се извършат разпоредителни действия със собствените му земеделски земи и с това му причинил имотна вреда в размер на 20 088, 36 лева.

От обективна страна, подсъдимият е установил контакт с пострадалия, като го мотивирал към разпореждане с имущество, предхождано от действия по създаване у него  на неверни представи за действителността по повод това разпореждане. Тези представи са формирани, както с поведение, насочено към пряко изграждане у пострадалия на невярно възприемане на действителността, така и с действия по поддържането на тези вече създадени у него неверни представи.  Чрез въздействие върху представите на измаменото лице, подсъдимия  цели набавяне на облага,  в резултат на причиняване на имотна вреда.  Подсъдимият последователно и умело сугестира пострадалия от престъплението създавайки невярната представа, че внукът му желае да подпише документите свързани със собствените му земеделски земи. Инкриминираното поведение е довело до формирани неистинни представи за действителността у Г.С.  и го е мотивирало да извърши акт на юридическо разпореждане.

За съставомерността на деянието е напълно достатъчно деецът да цели имотна облага, независимо дали тя обективно е била постигната, а престъплението е довършено с настъпване на имотната вреда за пострадалия.

От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл. Подсъдимият  е съзнавал общественоопасните последици и пряко е целял тяхното настъпване. Подсъдимият умишлено е въвел в заблуждение пострадалия Г.А.С., от който се стреми да получи облага за себе си и за подсъдимия М., като в резултат именно на тези негови действия, пострадалият е мотивиран да извърши имущественото разпореждане.  Налице е користната цел.

Установена е безспорно и съпричастността към престъпния акт на подсъдимите Г., И. и М.. При общност на умисъла, действайки в сговор, чрез взаимно свързани действия четиримата подсъдими са създали заблуждение у пострадалия, създавайки неверни представи у него и по този начин  са го мотивирали да извърши акт на имуществено разпореждане. Наличието на предварителна уговорка за извършване на деянието се установява от синхрона в действията им, като всеки от тях е изпълнил ролята си. При пълния синхрон в думите и действията им се налага категоричния  извод, че предварително са се сговорили, като добре са обмислили и обсъдили ролите си. Съзнанието на всеки от дейците при условията на предварителен сговор, който е възможен само при съизвършителство, че извършва отделен елемент от изпълнението на деянието, го прави отговорен и за осъщественото само от другия съучастник в общото изпълнение на деянието.

При определяне вида и размер на наказанието съдът отчете смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, мотивите и подбудите за извършване на деянието, степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички други обстоятелства имащи значение за определяне на наказанието и наложи наказание в размер на ЧЕТИРИ  ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Смекчаващи вината обстоятелства – няма.

Отегчаващи вината обстоятелства – предишни осъждания, извън тези взети предвид при определяне на правната квалификация на деянието, висока стойност на причинената имуществена вреда.

Степента на обществена опасност на подсъдимия, като деец е завишена предвид усложнената престъпната дейност и комбинативността проявена при извършването на престъплението.

Степента на обществена опасност на деянието е изключително висока - това следва от самият вид на престъплението, същото е силно разпространено, като характерното в случая е, че е засегнат  възрастен човек, страдащ от загуба във висока степен на зрението и слуха, който поР. състоянието си е изключително уязвим и е лесна жертва на престъплението, лесно податлив на манипулации и в този смисъл по-лесно контролируем и в много малка степен би могъл защити своите права и интереси. С престъплението се засягат обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване правото на собственост и гарантираното от закона право на разпореждане с имущество. За високата степен на обществена опасност на деянието следва да се отчете размера на причинената имотна вреда на пострадалия от престъплението.

За престъплението в извършването на което подсъдимият е  признат за виновен се предвижда наказание от три до десет години лишаване от свобода.

След извършеният анализ на всички обстоятелства имащи значение за определяне размера на наказанието, отчитайки ролята на подсъдимия в извършването на деянието, моралната укоримост на извършеното, съдът счете, че следва да бъде определено наказание над минималният размер предвиден за това престъпление.

Имайки предвид изложеното, съдът счете, че наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЧЕТИРИ ГОДИНИ е съответно на извършеното, отговарящо на степента на обществена опасност на деянието и дееца.

Предвид приетата оценъчна експертиза и  дадената в нея стойност на процесните недвижими имоти, съдът ПРИЗНА подсъдимия А.М.М.  за НЕВИНЕН при описаните по-горе време, място и условия да е да е причинил на Г.А.С.  имотна вреда над 20 088, 36 лева до размер на 21 755,70 лв.,  поР. което го ОПРАВДАВА  в тази част от  предявеното му обвинение по чл. 211 във вр. с чл. 210 ал.1 т.2 във вр. с чл. 209 ал.1 във вр. с чл. 29 ал.1 б. А и  Б от НК.

Видно от справката за съдимост по отношение на подсъдимия А.М.М. са налице последно постановени и влезли в сила присъди, както следва:

-                           С присъда по НОХД № 734/2016г. на РС Габрово, влязла в законна сила на 15.09.2016г. на подсъдимия А.М. е наложено наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален строг режим и ГЛОБА в размер на 600 лева. Деянието е извършено на 06.05.2016г.

-                           Със споразумение по НОХД № 333/2016г. на РС Павликени, влязло в законнна сила на 11.11.2016г., на подсъдимия А.М. е наложено наказание ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален строг режим и глоба в размер на 500 лева. Деянието е извършено на 30.07.2016г.

-                           Със споразумение по НОХД № 2139/2016г. на РС Велико Търново, влязло в законна сила на 16.12.2016г., на подсъдимия А.М. е наложено наказание ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален строг режим. Деянието е извършено на 07.05.2016г.

-                           С присъда по НОХД № 368/2017г. на РС Габрово, влязла в законна сила на 18.01.2018г., на подсъдимия А.М. е наложено наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален строг режим.  Деянието е извършено в периода 11.08.2015г. – 17.08.2015г.

 При така установените фактически обстоятелства е видно, че деянието по настоящата присъда и по цитираните присъди и споразумения са извършени при условията на реална съвкупност,  преди да има влязла в сила присъда за което и да било от тях.

            Налице са условията предвидени от закона за определяне на едно общо наказание в размер на най-тежкото от тях, поР. което и на основание  чл. 25 ал.1 във вр. с чл. 23 ал.1 от НК  съдът определя на подсъдимия А.М.М. едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ  по настоящата присъда и по присъда по НОХД № 734/2016г.  на РС Габрово, влязла в законна сила на 15.09.2016г., по споразумение по НОХД № 333/2016г. на РС Павликени, влязло в законна сила на 11.11.2016г., по споразумение по НОХД № 2139/2016г. на РС Велико Търново, влязло в законна сила на 16.12.2016г.  и по присъда по НОХД № 368/2017г. на РС Габрово, влязла в законна сила на 18.01.2018г., в размер на най-тежкото от тях, а именно – ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, към което на осн. чл. 23 ал.3 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА наказанието ГЛОБА в размер на 600 лева, наложено по нохд № 734/2016г.

  С оглед цялостната престъпна дейност на подсъдимия А.М. и тежестта на извършените от него престъпления от общ характер,  обстоятелството, че по отношение на подсъдимия е налице и осъждане за същото по вид деяние, насочено към причиняване имотна вреда на пострадалите, се налага извода, че подсъдимият има трайно изградени престъпни навици. Същият упорито отказва да се съобразява с установените правила за нормално функциониране на обществото и установените обществените отношения и като деец представлява висока степен на обществена опасност, предвид съдебното си минало. По отношение на подсъдимия до момента има постановени 25 присъди, което сочи, че подсъдимият  има трайно установено престъпно поведение превърнало се в начин на живот. Следва да се държи сметка и за размера на всяко от  наложените наказания по  цитираните присъдите включени в съвкупността. Очевидно е, че налаганите до момента наказания по отношение на подсъдимия не са постигнали предвидения от закона ефект. Всичко това налага категоричния извод извод за приложение на  разпоредбата на  чл. 24 от НК.

ПоР. това съдът счита, че така определеното му общо наказание следва да се увеличи на осн. чл. 24 от НК, УВЕЛИЧАВА така определеното общо наказание лишаване от свобода с ЕДНА ГОДИНА или същото става на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като така увеличеното общо наказание да се изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, на осн. чл. 57 ал.1 т.2 б. Б от ЗИНЗС.

            На осн. чл. 25 ал.2 от НК при изтърпяване на определеното наказание  пет години лишаване от свобода, ПРИСПАДА изтърпяното наказание по който и да е от съдебните актове, включени в групирането до влизане в сила на настоящата присъда.

            При така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият състав на съда намира, че подсъдимият Г.П.М. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 210 ал.1 т.2 във вр. с чл. 209 ал.1 от НК, като за времето от 07.09.2015г. до 11.09.2015г. в село Алеково, общ. Свищов и в гр. Габрово, след предварителен сговор с М.В.И., А.М.М. и Р.З. ***, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Г.А.С. ***, че неговият внук, живущ в Швейцария, настоява да се извършат разпоредителни сделки със собствените му земеделски земи и с това му причинил имотна вреда в размер на 20 088, 36 лева.

От обективна страна е  осъществено,  чрез действия по създаване у него  на неверни представи за действителността в резултат на които пострадалия е извършил акт на имуществено  разпореждане. Тези представи са формирани, както с поведение, насочено към пряко изграждане у пострадалия на невярно възприемане на действителността, така и с действия по поддържането на тези вече създадени у него неверни представи. Подсъдимия умишлено е въвел в заблуждение пострадалия Г.А.С., от който се стреми да получи облага, като в резултат именно на тези негови действия, пострадалият е мотивиран да извърши определено имуществено разпореждане в полза на подсъдимия.   Чрез въздействие върху представите на измаменото лице, подсъдимия  цели набавяне на облага,  в резултат на причиняване на имотна вреда.  Последователно и умело  е сугестиран пострадалия от престъплението създавайки му се невярната представа, че внукът му желае да подпише документите свързани със собствените му земеделски земи. Инкриминираното поведение е довело до формирани неистинни представи за действителността у Г.С.  и го мотивирало да извърши акт на юридическо разпореждане.

Установена е безспорно и съпричастността към престъпния акт на подсъдимите Г., И. и М.. При общност на умисъла, действайки в сговор, чрез взаимно свързани действия четиримата подсъдими са създали заблуждение у пострадалия, създавайки неверни представи у него и по този начин  са го мотивирали да извърши акт на имуществено разпореждане. Наличието на предварителна уговорка за извършване на деянието се установява от синхрона в действията им, като всеки от тях е изпълнил ролята си. При пълния синхрон в думите и действията им се налага категоричния  извод, че предварително са се сговорили, като добре са обмислили и обсъдили ролите си. Съзнанието на всеки от дейците при условията на предварителен сговор, който е възможен само при съизвършителство, че извършва отделен елемент от изпълнението на деянието, го прави отговорен и за осъщественото само от другия съучастник в общото изпълнение на деянието. Подсъдимите са действали в сговор, като Р.Г., А.М. и М.И. са въвели и поддържали заблуждението у пострадалия относно действителната причина за подписването на пълномощното, а подсъдимият М., не мамил сам, а в съучастие с другите подсъдими, като  усложнената конструкция на измамата позволява общият им умисъл да обедини отговорността им.

За съставомерността на деянието е напълно достатъчно деецът да цели имотна облага, независимо дали тя обективно е била постигната, а престъплението е довършено с настъпване на имотната вреда за пострадалия.

От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл. Подсъдимият  е съзнавал общественоопасните последици и пряко е целял тяхното настъпване. Налице е користната цел, подсъдимият цели да получи облага за себе си в резултат на извършеното имуществено разпореждане от пострадалият, вследствие на формираните неистинни представи относно основанието за това разпореждане. 

При определяне вида и размер на наказанието съдът отчете смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, мотивите и подбудите за извършване на деянието, степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички други обстоятелства имащи значение за определяне на наказанието и наложи наказание в размер на ТРИ  ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало.

Отегчаващи вината обстоятелства – висока стойност на причинената имуществена вреда.

Степента на обществена опасност на подсъдимия, като деец е завишена предвид водещата роля в извършеното престъпление, усложнената престъпната дейност и проявената комбинативност.

Степента на обществена опасност на деянието е изключително висока - това следва от самият вид на престъплението, същото е силно разпространено, като характерното в случая е, че е засегнат  възрастен човек, страдащ от загуба във висока степен на зрението и слуха, който поР. състоянието си е изключително уязвим и е лесна жертва на престъплението, лесно податлив на манипулации и в този смисъл по-лесно контролируем и в много малка степен би могъл защити своите права и интереси. С престъплението се засягат обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване правото на собственост и гарантираното от закона право на разпореждане с имущество. За високата степен на обществена опасност на деянието следва да се отчете размера на причинената имотна вреда на пострадалия от престъплението.

За престъплението в извършването на което подсъдимият е  признат за виновен се предвижда наказание от една до осем години лишаване от свобода.

След извършеният анализ на всички обстоятелства имащи значение за определяне размера на наказанието, отчитайки водещата ролята на подсъдимия в извършването на деянието, както и в голяма степен неговото облагодетелстване от престъплението, моралната укоримост на извършеното, съдът счете, че следва да бъде определено наказание към средния размер предвиден за това престъпление.

Имайки предвид изложеното, съдът счете, че наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ е съответно на извършеното, отговарящо на степента на обществена опасност на деянието и дееца.

Предвид това, че подсъдимият  неосъждан, наложеното наказание е три години лишаване от свобода, както и че за постигане целите на наказанието не е наложително ефективното изтърпяване на наказанието, съдът счете, че са налице основанията за приложение разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК.

При определяне размера на изпитателния срок съдът отчете отново посочените по-горе обстоятелства имащи значение за определяне размера на наказанието и счете че следва да бъде определен изпитателен срок в максималният му размер.

            Съобразно изложеното, съдът на основание чл. 66 ал.1 от НК отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила

            Така определеното по вид, размер и начин на изтърпяване наказание съдът счита за справедливо, както и че с него ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.

Предвид приетата оценъчна експертиза и  дадената в нея стойност на процесните недвижими имоти, съдът ПРИЗНА  подсъдимия Г.П.М. за НЕВИНЕН при описаните по-горе време, място и условия да е да е причинил на Г.А.С.  имотна вреда над 20 088, 36 лева до размер на 21 755,70 лв.,  поР. което го ОПРАВДАВА  в тази част от  предявеното му обвинение по чл. 210 ал.1 т.2 във вр. с чл. 209 ал.1 от НК.

ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

Приет за съвместно разглеждане е предявеният граждански иск от Г.А.С.  против подсъдимите Р.З.Г., М.В.И., А.М.М. и Г.П.М. за сумата от 21 755,70 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат противоправното им деяние, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното й изплащане.

Съдът е приел за съвместно разглеждане гражданският иск отчитайки, че че пред РС Свищов са предявени установителни и конститутивни искове за нищожност и унищожаемост на сделки, с които не са съединени искове за предаване на владение и връщане на парични суми, като дори при благоприятен изход за ищеца те няма да възстановят изгубеното имущество или да го обезщетят с парична сума. Тези искове нямат обезщетяващ обезвъзмездяващ ефект.

Предвид това, че подсъдимите са признати за виновни, за престъпление извършено, като съучастници след предварителен сговор помежду им,  носят солидарна отговорност за причинените на гражданския ищец  имуществени вреди.  

В хода на съдебното производство поР. настъпила смърт на гражданския ищец, в правата му встъпиха неговите наследици А.Г.А. и А.Г. Сиемонов.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, прие че са налице предпоставки обуславящи  гражданската отговорност на подсъдимите за причинени от деянието им  имуществени вреди до размер на 20 088,36 лева, съобразно приетата оценъчна експертиза.

По изложените съображения съдът ОСЪЖДА подсъдимите ОСЪЖДА подсъдимите Р.З.Г.,  М.В.И., А.М.М. И Г.П.М., всички със снета по-горе самоличност, солидарно да заплатят на А.Г.А. ***, ЕГН ********** и А.Г. ***, ЕГН **********, наследници на Г.А.С. ***, ЕГН **********, сумата в размер на 20 088,36 лева /двадесет хиляди и осемдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки/ представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат противоправното им деяние, ведно със законната лихва от 11.09.2015г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ  в останалата  част предявеният граждански иск над уважения размер до пълно предявеният размер от 21 755,70лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА подсъдимия Р.З.Г. да заплати ДТ върху  уважения граждански иск в размер на 200,88 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Габрово, на осн. чл. 189 ал.3 от НПК.

ОСЪЖДА подсъдимия  М.В.И. да заплати ДТ върху  уважения граждански иск в размер на 200,88 лева  в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Габрово, на осн. чл. 189 ал.3 от НПК.

ОСЪЖДА подсъдимия  А.М.М. да заплати ДТ върху  уважения граждански иск в размер на 200,88 лева  в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Габрово, на осн. чл. 189 ал.3 от НПК.

ОСЪЖДА подсъдимия  Г.П.М. да заплати ДТ върху  уважения граждански иск в размер на 200,88 лева  в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Габрово, на осн. чл. 189 ал.3 от НПК.

ОСЪЖДА подсъдимия Р.З.И. да заплати направените по делото разноски в размер на 84,67лева, както и ДТ в размер на 5 лева при служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Габрово, на осн. чл. 189 ал.3 от НПК.

ОСЪЖДА подсъдимия      М.В.И. да заплати направените по делото разноски в размер на 84,67лева, както и ДТ в размер на 5 лева при служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Габрово, на осн. чл. 189 ал.3 от НПК.

ОСЪЖДА подсъдимия      А.М.М. да заплати направените по делото разноски в размер на 84,67лева, както и ДТ в размер на 5 лева при служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Габрово, на осн. чл. 189 ал.3 от НПК.

ОСЪЖДА подсъдимия      Г.П.М. да заплати направените по делото разноски в размер на 84,67лева, както и ДТ в размер на 5 лева при служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Габрово, на осн. чл. 189 ал.3 от НПК.

В този смисъл съдът постанови съдебният си акт.

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: